Животът в неговата цялост е нещо велико. Той е най-голямото благо, дадено на човека от Бога. Своето начало животът води безспорно от нещо много по-велико, неизразимо, изпълващо цялото битие. И тая Първопричина на нещата, тъй като е по-голяма от човешкия ум, по-голяма от самия живот, включваща го в себе си, е неопределима. Тази велика реалност, източник на всичко, наричана с много имена, си остава непостижима, непозната, необятна. Думите Бог, Любов и много други, макар и думи на големи и светли умове, не я изразяват.
Дойдем ли, обаче, до живота, там спор няма: животът е факт, животът е истина. Всичко живее. Друг е въпросът сега, кой е истинският живот.
Имаме живот на минералите, живот на растенията, живот на животните, живот на човека и живот на по-горните от човека същества, тъй като несъвършеният човек не може да бъде краят на творението, не може да бъде, както обикновено го наричат „венец на творението".
Животът не е само на земята. Живот има по всички слънца и планети, по безбройните видими и невидими звезди.
Всичко това е външна страна, форма на живота. Но има и друга страна на живота, много по-голяма и по-реална. Това е невидимата, вътрешната страна на живота — животът на сърцето, на ума, животът на душата.
Няма нечист живот. Животът по начало е чист. Тъй като няма с какво да го сравним, нека си представим планината окъпана в утринна роса, нека си представим изворите и бистрите потоци и радостният човек, загледан в лазура, с ръце протегнати към изгряващото слънце.
Животът е невидим. Невидимо той протича през три царства.
В първото царство той е вечен. Облечените там в него са. безсмъртни. Това е царството на вечното познание, на вечната правда, царството на свободата и на любовта.
В другите две царства протича животът на хората. Едното е царството на злото — неорганизираният живот. Другото е царството на доброто — организираният живот. Между тия две царства се развива драмата на човешкия живот. Тая драма, каквато я виждаме днес, не е писана от Бога, защото Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Защото, ако днешното безумие на народите наричаме мъдрост, то цялата вселена би се разрушила, би се превърнала на прах...
И хората, след като бъдат герои на тази драма, ще се пробудят и ще потърсят Истината.
Днешният свят е под властта на царството на злото. Злото господар, доброто е слуга. Сега иде епохата на царството на доброто. Доброто ще бъде господар, злото — слуга. Но това няма да бъде още краят. След него ще дойде царството, което владее и над двете. За това царство малцина знаят. Жителите на това царство са облечени с власт и сила, на която нищо не противоречи. Тази сила, с която са въоръжени и синовете на светлината, ние наричаме Любов.
Дотогава, докато човек постъпва зле или добре, той е герой в драмата на живота. В единия случай той е служител на злото — в другият е служител в царството на доброто.
И някога когато Христос се намери в царството на злото, Пилат Му каза: „Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна или да Те разпна? Христос, Който разбираше закона му отвърна: „Ти не би имал никаква власт, ако не ти бе дадена отгоре". Христос се подчини. Пилат Го разпъна. Но разпъва ли се светлината? Разпъва ли се Любовта? Разпъва ли се този, който е безсмъртен? Разпъва ли се този, който знае, че е син Божи и защо е дошъл на земята?
Разпънаха Го, но Той възкръсна.
На синовете Божи е дадена всяка власт на небето и земята. Те са синове от великото царство на Любовта и другите царства нямат власт над тях.
Трудна е задачата на съвременния човек. Той има да се справя с много заблуждения на своя минал и настоящ живот за да може след това да поеме пътя към онова царство, за което душата му дълго е копняла.
Тръгнал по тоя път, той ще почувствува първите признаци на великото и красивото. Ще се почувствува радостен и весел, ще види заобиколен от всички тези, които са работили за него да ликвидира по-лесно с живота на старото и да започне животът на новото — живот на светла мисъл, благородно чувство, и разумна воля.
